 |
| "ЗЛАТНОТО КЮЛЧЕ" |
Жълтите павета са паважна настилка от керамични блокове. Те са сред популярните символи на столицата София, България. Поставени са в част от уличната мрежа и площадните пространства в административния, исторически и културен център (храм-паметника „Св. Александър Невски“, Народното събрание, БАН, Националната художествена галерия, Народния театър).
Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета. През 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28 400 m2, а през 1908 г. - 30 902,46 m2 или общо 59 302,46 m2.
Съществуват две версии за появата на жълтите павета в София. Според едната, жълтите павета са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а според фактите, внос от Австро-Унгария, по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров...OP+
(И двете - без цитирана съпътстваща документация - снимки, кореспонденция, решения, писма и др.)
Повече от 100 години златистият цвят на тяхната историческа патина символизира историята и културата на минало и съвремие в столицата на България.
Аз съм жълто софийско паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент.
С остра кирка ликът ми пострада.
И след някакъв кратък момент
полетях към народната сграда.
Приземих се. Не пукнах глава.
Оцелях, че от пръст съм корава.
Но на ларгото тръгна мълва,
че с паветата почва разправа.
Милост имай, ядосан народ,
с вувузели, плакати, кафета…
Само щур, превъртял идиот,
би разкъртвал от лудост павета.
Утре пак ще е нужен площад.
Не на дупки, но цял и павиран.
Притъмнява човешкият яд,
ако бъде с разруха раздиран.
Нови избори някой зове.
Няма лошо. И нека ги има.
Но с едно полетяло паве
само злобата своето взима.
Че не помнят подобни съдби
най-великите земни площади,
преживели бунтовни борби,
и протести, и лумнали клади.
Парламентът закони кове,
а пък мене кове ме беднякът.
Аз съм жълто софийско паве
и не ставам за бой и атака....OP+
.jpg)
Ето становището на Столична община за жълтите павета:
...София е най-младата столица на възстановилата се българска държавност, излязла от петвековното турско робство, в европейския континент. Но първият град на Княжество България се изправя с категоричната си заявка, да се изгражда с неповторима индивидуалност, излъчваща оптимизъм и жизненост.
Бурният икономически подем, настъпил в Третата Българска държава, привлича множество чуждестранни специалисти. Най-многобройни са специалистите от Австро-Унгария, които се настаняват предимно в София, а някои от тях заемат важни ключови постове. Главен архитект на София е арх. Адолф Колар, назначен още в периода на Временното руско гражданско управление, главен рисувател на София е Йосиф Обербауер, инж. Гьорг Прошек е на работа в Техническата служба на Общинското Управление, братя Бартел са на работа в Кадастралното отделение и т.н.
Панорамата на града непрекъснато се изменя, обогатява се със забележителни сгради и тъкмо тогава започва да се оформя с налагащият се стил сецесион.
В неговата естетическа система умело се вплитат фолклорните строителни и декоративни традиции. Извършват се усилено регулационни и благоустройствени дейности и този действителен кипеж в младата столица превръща само за две-три десетилетия града от типично ориенталско селище в град с амбиция да има облик с европейски измерения.
С идването на Фердинанд Сакс Кобургготски на българския престол и провъзгласяването му за княз /1887/ тази амбиция се засилва и всестранните връзки с Австро-Унгария се задълбочават.
През 1881 год. се приема закон, който изисква академичен образователен ценз при проектирането и строителството. Така творците на традиционната народна архитектура са изместени и се открива път за модерната съвременна архитектура и строителство. Талантливите австро-унгарски специалисти – арх.Колар, Ф.Грюнангер, фамилията Прошек, П.П. Бранг, В. Румпелмайер, Р.Ф. Ваагнер, К. Хайнрих, А. Грайс и още много други, създават, съграждат знакови сгради – обществени, частни, фамилни, богато декорирани, които и днес предизвикват възхищение.
По същото време се завръщат първите българи - архитекти, академично подготвени във Виена, Прага и в други градове на Австро-Унгария. Младите, талантливи българи Йрдан Миланов, Георги Фингов, Петко Момчилов, Никола Юруков влагат с патриотичен порив своите знания и професионализъм в изграждането на Отечеството и се нареждат с делата си сред строителите на съвременна България.
През първото десетилетие на 20 век, в стремежа за обновление на столичния град, се появяват жълтите павета, оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика.
След четвърт век, през 1934 г., инж. Иван Иванов в обстоен доклад разглежда историята на благоустройствената дейност в София от Освобождението до средата на 30-те години и високо оценява поставянето на керамичния паваж. Тази дейност, както и всичко извършено до 1912 г. и последвалия гигантски строеж на Рилския водопровод в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, нареждат София между първите градове в Европа.(И двете - без цитирана съпътстваща документация - снимки, кореспонденция, решения, писма и др.)
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент.
С остра кирка ликът ми пострада.
И след някакъв кратък момент
полетях към народната сграда.
Приземих се. Не пукнах глава.
Оцелях, че от пръст съм корава.
Но на ларгото тръгна мълва,
че с паветата почва разправа.
Милост имай, ядосан народ,
с вувузели, плакати, кафета…
Само щур, превъртял идиот,
би разкъртвал от лудост павета.
Утре пак ще е нужен площад.
Не на дупки, но цял и павиран.
Притъмнява човешкият яд,
ако бъде с разруха раздиран.
Нови избори някой зове.
Няма лошо. И нека ги има.
Но с едно полетяло паве
само злобата своето взима.
Че не помнят подобни съдби
най-великите земни площади,
преживели бунтовни борби,
и протести, и лумнали клади.
Парламентът закони кове,
а пък мене кове ме беднякът.
Аз съм жълто софийско паве
и не ставам за бой и атака....OP+
...София е най-младата столица на възстановилата се българска държавност, излязла от петвековното турско робство, в европейския континент. Но първият град на Княжество България се изправя с категоричната си заявка, да се изгражда с неповторима индивидуалност, излъчваща оптимизъм и жизненост.
Бурният икономически подем, настъпил в Третата Българска държава, привлича множество чуждестранни специалисти. Най-многобройни са специалистите от Австро-Унгария, които се настаняват предимно в София, а някои от тях заемат важни ключови постове. Главен архитект на София е арх. Адолф Колар, назначен още в периода на Временното руско гражданско управление, главен рисувател на София е Йосиф Обербауер, инж. Гьорг Прошек е на работа в Техническата служба на Общинското Управление, братя Бартел са на работа в Кадастралното отделение и т.н.
Панорамата на града непрекъснато се изменя, обогатява се със забележителни сгради и тъкмо тогава започва да се оформя с налагащият се стил сецесион.
В неговата естетическа система умело се вплитат фолклорните строителни и декоративни традиции. Извършват се усилено регулационни и благоустройствени дейности и този действителен кипеж в младата столица превръща само за две-три десетилетия града от типично ориенталско селище в град с амбиция да има облик с европейски измерения.
С идването на Фердинанд Сакс Кобургготски на българския престол и провъзгласяването му за княз /1887/ тази амбиция се засилва и всестранните връзки с Австро-Унгария се задълбочават.
През 1881 год. се приема закон, който изисква академичен образователен ценз при проектирането и строителството. Така творците на традиционната народна архитектура са изместени и се открива път за модерната съвременна архитектура и строителство. Талантливите австро-унгарски специалисти – арх.Колар, Ф.Грюнангер, фамилията Прошек, П.П. Бранг, В. Румпелмайер, Р.Ф. Ваагнер, К. Хайнрих, А. Грайс и още много други, създават, съграждат знакови сгради – обществени, частни, фамилни, богато декорирани, които и днес предизвикват възхищение.
По същото време се завръщат първите българи - архитекти, академично подготвени във Виена, Прага и в други градове на Австро-Унгария. Младите, талантливи българи Йрдан Миланов, Георги Фингов, Петко Момчилов, Никола Юруков влагат с патриотичен порив своите знания и професионализъм в изграждането на Отечеството и се нареждат с делата си сред строителите на съвременна България.
През първото десетилетие на 20 век, в стремежа за обновление на столичния град, се появяват жълтите павета, оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика.
Благоустройствената дейност има своя предистория. Нейните страници можем да прочетем в навечерието на Освобождението и в първите години от периода на Временното руско гражданско управление.
Уличната софийска драма е трудна за описване – локви, мръсни гьолища, кал и вонящи води в центъра на един град, разположен на толкова красиво и живописно място, предизвиквало винаги възхищение, по личното нареждане на княз Дондуков, настлано с калдаръм на ограничени места.
Но първият паваж в София е положен през 1905 г. по ул. “Мария Луиза” от предприемача Никола Иванов и този факт се посреща с голямо задоволство както от гражданството, така и от управляващите. Оценявайки удобството на тази каменна настилка, общинските власти формират новата си политика в благоустройствената дейност. Едновременно с каменната настилка общината обсъжда и поставя точка първа – настилка с керамичен паваж в Стара София. Общинският съвет е улеснен в полагането на каменния паваж, тъй като Общината закупува две каменни кариери, където се правят павета от сиенит и гранит.
Окончателното завършване на павирането с керамични блокчета е през 1909 г. Назначена е комисия с особено важна задача – приемане на извършената работа по направата на жълтата керамична настилка. Комисията е прецизна и взискателна, открити са малки недостатъци и изпълнителя е задължен в определени кратки срокове да ги отстрани. Извършената огромна работа обаче удовлетворява и “може да се приеме окончателно”.
Но работата продължава. Следващите общински управления полагат грижи по поддържането, по обновлението на изхабените керамични блокчета. В трудните години след войните се търсят възможности за подмяна на паветата, полагат се усилия за естетиката и красотата на града. Много внимание и време отделя кмета ген. Владимир Вазов на жълтите павета, търсят се средства за подържането им. По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява значителни поражения. Поправена е, зейналите рани, бомбените ями са заличени и тя отново радва очите на столичани.
Настъпилите промени и желанието за ново градоустройство, извършвано по нови мерки и мащаби от управляващите, не включваше жълтите павета и много често ставаше за тяхна сметка. Количеството им все повече намалява.
Жълтите павета са един неформален паметник на културата с многолика символика. Когато се каже “жълтите павета”, разбираме София, нейния стародавен център, усещането за управление и власт, естетика и лукс. Трудно е да се посочат толкова многозначещи паметници на културата.
Те са застрашени като уникално сътворение в нашия хилядолетен град. Наложително е да се удостоят със статут на паметник на културата, за да ги опазим от “съвремено и мащабно мислещи и управляващи и подобни специалисти”. Нямаме историческо право да проявяваме небрежност, за да не пресушим и този извор на самочувствие...OP+
