Нейната реализация е дело на кмета Мартин Тодоров.
Кметът Мартин Тодоров произхожда от беле-
жит български род от с. Кубей в Бесарабия. Това е
семейството на Александър Теодоров-Балан, име-
нит български учен, езиковед, първия ректор на Со-
фийския университет, написал над 300 труда, посве-
тени на българския език и езикознанието. Този род
има неоценим принос в строителството на нова
България.
Проф. Балан има още четирима братя –
ген. Георги Тодоров, опълченец, участник в Сръбско-бъл-
гарската война (1885), завършил военна академия
в Санкт Петербург, участник в балканските войни
и Първата световна война, командващ II и III армия,
победоносната Рилска дивизия, изрекъл най-точни-
те неутешаващи, но вдъхновяващи слова по повод на
наложения ни Ньойски договор – „Ние сме победени,
но не сме бити”.
Другият брат е проф. Атанас Тодоров, осново-
положник на съдебната медицина в България. Той
доказва, че Яворов няма участие в смъртта на Лора.
Безспорен принос в основополагането на топло-
фикацията у нас има третият брат –
инж. Михаил Балански, записал името си
и в големи строежи в София като Съдебната палата,
БНБ и други. Четвъртият брат –
Мартин Тодоров, е виден столичен адвокат,
политик от Народно-либералната партия.
По това време министър-председател
е Димитър Петков, ръководител на тази партия,
верен приятел и наследник на Стефан Стамболов.
Мартин Тодоров разгръща широка строителна и
благоустройствена дейност. Ускорява строежа на
Боянския водопровод и на 5 декември 1907 г. софиян-
ци вече пият свежи, чисти води от високите части
на Витоша, извършени са нови корекции на Перлов-
ската и Владайската река, удължават се трамвай-
ните линии, завършен е строежът на нов клон на
пожарната команда в квартал „Три кладенци”, от-
крива се Народният театър, болницата „Майчин
дом”, започва строежът на пет училища. Възлага
се проектирането на Синагогата, Централната
софийска баня и Халите. Слага се началото на бла-
гоустройството на централните улици и площади и
най-забележителното - павирането им с керамична
настилка - жълтите павета.
Сравнително по-продължителното му кметско управление, както и неговите организационно-управленски качества и проявяваната от него енергичност обясняват плодотворната му дейност. Мартин Тодоров разгръща широка строителна и благоустройствена дейност.
Ускорява строежа на Боянския водопровод и на 5 декември 1907 г. софиянци вече пият свежи, чисти води от високите части на Витоша, извършени са нови корекции на Перловската и Владайската реки, удължават се трамвайните линии, завършен е строежа на нов клон на пожарната команда в квартал “Три кладенци”, открива се Народния театър /1907/, болницата “Майчин дом” /19.12. 1907/, започва строежа на пет училища. Започва усилена работа по проектирането на Синагогата, Централната софийска баня и Халите.
.jpg)
Слага се началото на благоустройството на централните улици и площади и най-забележителното - павирането им с керамична настилка - жълтите павета, внос от Австро-Унгария.
Този нов оригинален знак е безспорно свързан с кметуването на Мартин Тодоров. Подчертавам този исторически факт, тъй като изследванията и публикациите по историята на жълтите павета са оскъдни, почти липсват, и това обстоятелство дава воля на фантазиите и на свободните съчинения, изразявани от самозванци и псевдоисторици, от журналисти.
Разпространяват се различни версии, свързани с “изящният вкус” и мегалопретенциите на княз Фердинанд. Най-популярната е, че жълтите павета са дарение на княза, по случай сватбата му с княгиня Мария Луиза.
Подобни и други слухове категорично се опровергават от документите, които повече от столетие си стоят непокътнати в архивохранилището.
Основателен е въпросът, на какво се дължи липсата на интерес към историята на жълтите павета, които се отнасят най-общо към естетическите паметници на културата, към богатото културно наследство на София.
Вероятно на това многозначително свидетелство на една градивна епоха се гледа като на маловажен детайл, наложил се в ежедневието, заел паважната настилка на града, по която минаваме ежедневно и само когато дойдат гости от чужбина се сещаме за тях, за да се похвалим. Забравяме основно неписано правило, че всичко онова в материалния и духовния ни живот, оставено от предците ни, сме длъжни да го пазим, да се грижим за него и да го предаваме на бъдното като урок, като опитност, като достижение и преди всичко да не допуснем забравата.
Кметът Мартин Тодоров произхожда от беле-
жит български род от с. Кубей в Бесарабия. Това е
семейството на Александър Теодоров-Балан, име-
нит български учен, езиковед, първия ректор на Со-
фийския университет, написал над 300 труда, посве-
тени на българския език и езикознанието. Този род
има неоценим принос в строителството на нова
България.
Проф. Балан има още четирима братя –
ген. Георги Тодоров, опълченец, участник в Сръбско-бъл-
гарската война (1885), завършил военна академия
в Санкт Петербург, участник в балканските войни
и Първата световна война, командващ II и III армия,
победоносната Рилска дивизия, изрекъл най-точни-
те неутешаващи, но вдъхновяващи слова по повод на
наложения ни Ньойски договор – „Ние сме победени,
но не сме бити”.
Другият брат е проф. Атанас Тодоров, осново-
положник на съдебната медицина в България. Той
доказва, че Яворов няма участие в смъртта на Лора.
Безспорен принос в основополагането на топло-
фикацията у нас има третият брат –
инж. Михаил Балански, записал името си
и в големи строежи в София като Съдебната палата,
БНБ и други. Четвъртият брат –
Мартин Тодоров, е виден столичен адвокат,
политик от Народно-либералната партия.
По това време министър-председател
е Димитър Петков, ръководител на тази партия,
верен приятел и наследник на Стефан Стамболов.
Мартин Тодоров разгръща широка строителна и
благоустройствена дейност. Ускорява строежа на
Боянския водопровод и на 5 декември 1907 г. софиян-
ци вече пият свежи, чисти води от високите части
на Витоша, извършени са нови корекции на Перлов-
ската и Владайската река, удължават се трамвай-
ните линии, завършен е строежът на нов клон на
пожарната команда в квартал „Три кладенци”, от-
крива се Народният театър, болницата „Майчин
дом”, започва строежът на пет училища. Възлага
се проектирането на Синагогата, Централната
софийска баня и Халите. Слага се началото на бла-
гоустройството на централните улици и площади и
най-забележителното - павирането им с керамична
настилка - жълтите павета.
Сравнително по-продължителното му кметско управление, както и неговите организационно-управленски качества и проявяваната от него енергичност обясняват плодотворната му дейност. Мартин Тодоров разгръща широка строителна и благоустройствена дейност.
Ускорява строежа на Боянския водопровод и на 5 декември 1907 г. софиянци вече пият свежи, чисти води от високите части на Витоша, извършени са нови корекции на Перловската и Владайската реки, удължават се трамвайните линии, завършен е строежа на нов клон на пожарната команда в квартал “Три кладенци”, открива се Народния театър /1907/, болницата “Майчин дом” /19.12. 1907/, започва строежа на пет училища. Започва усилена работа по проектирането на Синагогата, Централната софийска баня и Халите.
.jpg)
Този нов оригинален знак е безспорно свързан с кметуването на Мартин Тодоров. Подчертавам този исторически факт, тъй като изследванията и публикациите по историята на жълтите павета са оскъдни, почти липсват, и това обстоятелство дава воля на фантазиите и на свободните съчинения, изразявани от самозванци и псевдоисторици, от журналисти.
Разпространяват се различни версии, свързани с “изящният вкус” и мегалопретенциите на княз Фердинанд. Най-популярната е, че жълтите павета са дарение на княза, по случай сватбата му с княгиня Мария Луиза.
Подобни и други слухове категорично се опровергават от документите, които повече от столетие си стоят непокътнати в архивохранилището.
Основателен е въпросът, на какво се дължи липсата на интерес към историята на жълтите павета, които се отнасят най-общо към естетическите паметници на културата, към богатото културно наследство на София.
Вероятно на това многозначително свидетелство на една градивна епоха се гледа като на маловажен детайл, наложил се в ежедневието, заел паважната настилка на града, по която минаваме ежедневно и само когато дойдат гости от чужбина се сещаме за тях, за да се похвалим. Забравяме основно неписано правило, че всичко онова в материалния и духовния ни живот, оставено от предците ни, сме длъжни да го пазим, да се грижим за него и да го предаваме на бъдното като урок, като опитност, като достижение и преди всичко да не допуснем забравата.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 год. Пространно слово произнася кмета Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова.
Кметът е противник на асфалта и горещ поддръжник на каменната и на керамичната. След обсъждането, последват назначения на две комисии от специалисти, съответно на 16 и 18 март, да проучат подробно и да се произнесат по керамичната настилка. И двете комисии доказват предимствата на жълтите павета, но те са много скъпи и поради тази причина общината се насочва към каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша, собственост на общината.
За реализация на настилката, както и за изплащането на започналото мащабно строителство кметът Мартин Тодоров сключва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35,000, 000 златни лева с немски банки.
За този заем е издаден закон, който задължава държавата като гарант, и конкретно за какво точно парите ще се харчат от общината.
С протокол № 4 от 23.01.1906 год. Столичният общински съвет опълномощава кмета Мартин Тодоров да сключи от името и за сметка на Софийската градска община заема, в размер на 35,000,000 златни лева, с емисионен курс 81 %, платим в срок от 100 /сто/ шестмесечия, или за 50 години. Заемът се освобождава от всички видове налози за всички времена.
По-късно този заем, донесъл много неприятности за финансовото състояние на общината, ще бъде ликвидиран в края на 30-те години от инж. Иван Иванов.
Полагането на паважната настилка се обсъжда както в Постоянното присъствие, така и в Общинския съвет. Взима се решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача – “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка /паваж/”...OP+
