СТО И ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ СТОЛИЦА
Наричам се Гелб фон Керамикус. По произход съм австро-унгарец, понякога се чувствам повече австриец, понякога - унгарец, зависи от историческата обстановка. През 1908 година Негово величество император Франц Йосиф ме изпрати от град Будапеща заедно с много мои колеги в град София, има такъв град, не греша, един вид подарък за сватбата на българския княз Фердинанд с госпожа Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц.
Години наред се упражнявах, за да запомня това име. Наричам Елеонора госпожа, защото тя е била вдовица, а и самият княз Фердинанд бил вдовец. Тази принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц била добра жена, занимавала се с благотворителност и например когато боянчани се наканили да съборят Боянската черква, оти била много маленка, царицата се ужасила и не позволила да бутат черквицата. Рекла, дайте на тия хора място, да си направят друга по-голема черква. Така и станало. Затова старата черква я има и до днес. Когато царицата умряла, тя си била болнава, жената, я погребали зад черквата, после от благодарност й разтурили гроба, но след време се усетuли, че са сторили грях, и оправuли гроба. Човещина! Моля да ме извините, дето говоря понякога на шопски, ама ако знаете що шопе са ме газиле, че ме разберете.
Значи мене ме поставиха точно между двете най-лични сгради тогава у София: Царския дворец и Военния клуб. Когато българите се освободили от турците, избрали за столица София. Единодушно! Може да е било грешка, но единодушна, те в България все така си правят.
Значи мене ме поставиха точно между двете най-лични сгради тогава у София: Царския дворец и Военния клуб. Когато българите се освободили от турците, избрали за столица София. Единодушно! Може да е било грешка, но единодушна, те в България все така си правят.
После поканили Александър Батенберг за княз, той бил датчанин, но на българите не било позволено техен човек да ги управлява, трябвало да бъде с царска кръв, а българската царска кръв се загубила още преди четири-пет века и досега я дирят. Та когато рекли да правят Батенберг княз, човекът трябвало да си има дворец. Гледали долу, гледали горе, нищо не мязало на същински дворец.
Па извикали един куп архитекти от странство. Те се озъртали, озъртали, посочили турския конак и рекли: "Дас вирд!" "Това ще бъде!" То самият конак бил малко сбутан, но архитект Виктор Румпелмайер с помощници Колар, Ларс, Майербер - няма нищо общо с композитора Майербер, запретнали ръкави и за две години - готово! Три етажа. Първият един вид официален, вторият от бални зали, щото политиката обича да танцува, и третият сервизен. Добре, ама Княз Александър Батенберг с Обединението на България си навлякъл неприятности с руснаците и го накарали да абдикира.
Българите се разтърчали из Европа и едва-едва намерили нов княз Фердинанд Сакс-Кобургготски, той немало много какво да прави и бързо се съгласил. Бил по-взискателен човек и по-важен, знам това, защото е стъпвал с ботуш върху мен. Дворецът не му харесал и той повикал други архитекти, ръководил ги Фридрих Грюнангер. Те издигнали ново крило на сградата за апартаментите на царското семейство, за сервизни помещения и - представете си - асансьор. Казват, че асансьорът и днес още работел, за велик срам на всички софийски асансьори.
Дворецът беше обиколен от красива ограда с входове за екипажите... Конете малко ме дразнеха с подковите си, но когато едно жълто паве е твърдо, то е самата твърдост. В градината на двореца имало и малък зоокът. В него се кумил един лешояд, две мечки и няколко фазана. Известно е, че повечето владетели обичат лова, ние ли, австро-унгарците, не знаем това...
На Фердинанд му провървяло в лова - сумата и глухари, и фазани изпотрепал, но във войните никак не му потръгнало, на България още повече. Него го изпъдиха да се мъчи в Кобург, а българите, тях дори няма кой и къде да изпъди. Останаха си да се мъчат тук.
Виж, Военният клуб е строен от начало до край, проектирал го един прочут архитект - чех, на име Колар, но с работата по изпълнението се захванал българин, Никола Лазаров. Ама архитект и половина. Едни от най-хубавите къщи, строени в София, са негово дело. Добре че бомбите и глупаците ги пощадиха, та и до днес да радват очите на хората.
Военният клуб бил строен в стил нео, нео... ренесанс ли беше, абе някакво си нео, аз съм едно редово паве и от история на изкуството много не разбирам. Важното е, че е хубав, гледах го денем, гледах го нощем - стои. А вътре бил чудесен, за това се погрижил друг българин на име Василев. Във всеки военен клуб най-важното нещо са баловете. Кринолини, муселини, фракове, еполети, едно-две-три, айн-цвай-драй. Изобщо Йохан Щраус. И във всеки уважаващ се военен клуб на офицерските балове първият танц се полага на най-личната и красива дама. Така в един от клубовете винаги канели госпожа Корнелия да открие бала, мъжът й - полковник, герой от Шипка и Сръбско-българската война, бил горд офицер и веднъж не отдал чест, както се полага, на княз Фердинанд. Ясно какво следвало - разжалване! Дошъл следващият бал, обявили първия танц и никой не поканил Корнелия! Тогава полковникът рекъл: "Корнелио, Корнелио, видя ли, че не заради хубавите ти очи те канеха първа, а заради моите еполети..."
Но в софийския Военен клуб нямало само балове. Там в залите се давали концерти, дават ги и до ден днешен, певци, цигулари от цял свят, казват, че самият Фьодор Шаляпин, когато дошел в България през 1934 г., понякога напускал "Дълбоката механа" или "Широката механа" и идвал да пее във Военния клуб. Там залата е със страшна акустика.
Аз обаче най обичам духовата музика, тя - както се казва - ми е в кръвта. Като засвирят "Велик е нашият войник", цял настръхвам, колкото може камък да настръхне, и си мисля, че ако войните се водеха само с духови музики, да се надсвирват, светът щеше да бъде по-добър.
И ако щете, вярвайте - някъде седемдесет години една от най-важните длъжности във Военния клуб била паркетмайстор, паркетаджията - той зорко следял да не би някоя дъсчица от паркетите да се е изместила и веднага оправял положението. Но заради разните там кризи съкратили длъжността.
След Фердинанд на трона се качи синът му цар Борис, и той ловец, и той все на лов в съдбоносни за историята часове. Умря млад, дни наред върху мене се провлачваха обувките на скърбящите поклонници. А през следващата зима дойде най-страшното. Англичане и американци бомбардираха София, защо - не беше много ясно - те си знаят. Бомби, бомби и една избухна край мене, аз излетях чак долу в градинката пред Военния клуб, там имаше една вдлъбнатина, пълна с вода, заврях се в калта и си останах там. Това беше благодарността за вярната ми служба. Вече нямах преки впечатления. Разказаха ми разни случайно попаднали камъни какво се случвало в България. Царският дворец престанал да бъде царски, България станала република. Решили един от новите министър-председатели Георги Димитров да има кабинет в стария дворец. Разтурили и хубавата ограда и понеже новият министър бил за диктатура на пролетариата, в двореца премахнали всичко, което може да напомня за аристокрацията. Кабинетът на министър-председателя облицовали с шперплат и картон, изнесли всички стари изящни мебели, изкъртили инкрустациите, златата, отпорили тапетите, така цялото богатство се разпиляло и до ден днешен не могат да го съберат. Да видят разните хабсбурги и кобурги!
Така си минаваше времето, докато един ден решиха да запълнят ямата, в която си лежах, дойде багер и ме измъкна от калта. Сега съм паве без предназначение, като министър без портфейл и чакам да видя какво ще стане с моите другари от булевард "Цар Освободител".
Дворецът беше обиколен от красива ограда с входове за екипажите... Конете малко ме дразнеха с подковите си, но когато едно жълто паве е твърдо, то е самата твърдост. В градината на двореца имало и малък зоокът. В него се кумил един лешояд, две мечки и няколко фазана. Известно е, че повечето владетели обичат лова, ние ли, австро-унгарците, не знаем това...
На Фердинанд му провървяло в лова - сумата и глухари, и фазани изпотрепал, но във войните никак не му потръгнало, на България още повече. Него го изпъдиха да се мъчи в Кобург, а българите, тях дори няма кой и къде да изпъди. Останаха си да се мъчат тук.
Виж, Военният клуб е строен от начало до край, проектирал го един прочут архитект - чех, на име Колар, но с работата по изпълнението се захванал българин, Никола Лазаров. Ама архитект и половина. Едни от най-хубавите къщи, строени в София, са негово дело. Добре че бомбите и глупаците ги пощадиха, та и до днес да радват очите на хората.
Военният клуб бил строен в стил нео, нео... ренесанс ли беше, абе някакво си нео, аз съм едно редово паве и от история на изкуството много не разбирам. Важното е, че е хубав, гледах го денем, гледах го нощем - стои. А вътре бил чудесен, за това се погрижил друг българин на име Василев. Във всеки военен клуб най-важното нещо са баловете. Кринолини, муселини, фракове, еполети, едно-две-три, айн-цвай-драй. Изобщо Йохан Щраус. И във всеки уважаващ се военен клуб на офицерските балове първият танц се полага на най-личната и красива дама. Така в един от клубовете винаги канели госпожа Корнелия да открие бала, мъжът й - полковник, герой от Шипка и Сръбско-българската война, бил горд офицер и веднъж не отдал чест, както се полага, на княз Фердинанд. Ясно какво следвало - разжалване! Дошъл следващият бал, обявили първия танц и никой не поканил Корнелия! Тогава полковникът рекъл: "Корнелио, Корнелио, видя ли, че не заради хубавите ти очи те канеха първа, а заради моите еполети..."
Но в софийския Военен клуб нямало само балове. Там в залите се давали концерти, дават ги и до ден днешен, певци, цигулари от цял свят, казват, че самият Фьодор Шаляпин, когато дошел в България през 1934 г., понякога напускал "Дълбоката механа" или "Широката механа" и идвал да пее във Военния клуб. Там залата е със страшна акустика.
Аз обаче най обичам духовата музика, тя - както се казва - ми е в кръвта. Като засвирят "Велик е нашият войник", цял настръхвам, колкото може камък да настръхне, и си мисля, че ако войните се водеха само с духови музики, да се надсвирват, светът щеше да бъде по-добър.
И ако щете, вярвайте - някъде седемдесет години една от най-важните длъжности във Военния клуб била паркетмайстор, паркетаджията - той зорко следял да не би някоя дъсчица от паркетите да се е изместила и веднага оправял положението. Но заради разните там кризи съкратили длъжността.
След Фердинанд на трона се качи синът му цар Борис, и той ловец, и той все на лов в съдбоносни за историята часове. Умря млад, дни наред върху мене се провлачваха обувките на скърбящите поклонници. А през следващата зима дойде най-страшното. Англичане и американци бомбардираха София, защо - не беше много ясно - те си знаят. Бомби, бомби и една избухна край мене, аз излетях чак долу в градинката пред Военния клуб, там имаше една вдлъбнатина, пълна с вода, заврях се в калта и си останах там. Това беше благодарността за вярната ми служба. Вече нямах преки впечатления. Разказаха ми разни случайно попаднали камъни какво се случвало в България. Царският дворец престанал да бъде царски, България станала република. Решили един от новите министър-председатели Георги Димитров да има кабинет в стария дворец. Разтурили и хубавата ограда и понеже новият министър бил за диктатура на пролетариата, в двореца премахнали всичко, което може да напомня за аристокрацията. Кабинетът на министър-председателя облицовали с шперплат и картон, изнесли всички стари изящни мебели, изкъртили инкрустациите, златата, отпорили тапетите, така цялото богатство се разпиляло и до ден днешен не могат да го съберат. Да видят разните хабсбурги и кобурги!
Така си минаваше времето, докато един ден решиха да запълнят ямата, в която си лежах, дойде багер и ме измъкна от калта. Сега съм паве без предназначение, като министър без портфейл и чакам да видя какво ще стане с моите другари от булевард "Цар Освободител".
Те горките треперят, че ще ги изхвърлят и ще залеят улицата с долнопробен асфалт, толкова ги е страх, че като минават автомобилите, паветата тракат. Ще видим, от софиянци може да се очаква всичко. Но иначе Военният клуб си стои и краси града, а в Двореца се настани Художествената галерия с картините и скулптурите на българските художници.
И така трябва да бъде, наместо царе и министри дворците трябва да приютят Изкуството, защото то е по-благородно и по-трайно от всички властници.
За политиците са предопределени мавзолеите, за изкуството - дворците.
Георги Данаилов
Източник temanews.com
