ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА
Един от архитектурните символи на столицата е с мъгляво минало и неясно бъдеще
Преди няколко години моя приятелка унгарка ми беше на гости в София. По време на задължителната разходка из градските забележителности се озовахме на площад "Народно събрание", а Агнес – вместо да загледа някоя от скупчените в района важни софийски сгради, се вторачи в паважа.
С червените си обувки ми заприлича на Дороти, само дето бе кацнала на застлания с жълти павета път не от Канзас, а от Будапеща. Обясних й, че паветата – един от символите на София, всъщност са нейни съграждани, и й разказах популярната версия за появата им в младата българска столица през първите години на ХХ век като подарък от Австро-Унгарската империя за сватбата на Фердинанд. Агнес се пошегува, че сигурно затова в София се чувства като у дома си.
Освен централните софийски улици жълтите павета покриват и една невидима граница на по-абстрактно ниво – от едната й страна е чисто утилитарната им функция на пътна настилка, от другата - сантименталната им стойност на исторически символ и туристическа забележителност.
Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения. Според сайта на Столичната община "полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите". Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I. Когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.
Почти тоталното отсъствие на жълтите паветата от сувенирния пазар е друга съществена разлика между тях и останалите архитектурни обекти от епохата. Докато фланелки, пощенски картички, календари и макети с вездесъщия образ на "Александър Невски" затрупват туристите в София, жълтите павета присъстват само инцидентно – като детайл, който не може да бъде избегнат.
Това, разбира се, се дължи отчасти на утилитарната им функция – със своите златни кубета храмът е много по-благодатен за сувенирни интерпретации от една улична настилка, колкото и впечатляваща да е тя.
И все пак място за такива интерпретации има – доказват го репликите на плочките по дизайн на Гауди, които се продават в Барселона и за които писахме. Сещам се и за всевъзможните сувенири, щамповани със специфичния и разпознаваем мотив от тротоарите в Билбао.
Жълтите павета се различават от своите съвременници – сградите, символи на София, и с неясното си бъдеще. "Александър Невски", Народният театър, Военният клуб и Централната минерална баня търпят ремонти и реставрации (колко те са удачни е отделен въпрос).
Жълтите павета се различават от своите съвременници – сградите, символи на София, и с неясното си бъдеще. "Александър Невски", Народният театър, Военният клуб и Централната минерална баня търпят ремонти и реставрации (колко те са удачни е отделен въпрос).
От друга страна, жълтите блокчета – въпреки важната им историческа символика, се третират като проста пътна настилка и бавно, а изглежда и необратимо изчезват от софийския пейзаж, замествани от обикновени сиви каменни павета или скучен асфалт.
Освен тъжни тези подмени са и вбесяващи, тъй като стават без публична дискусия и ясно обявена стратегия за запазването или смяната на жълтата настилка.
Колкото и перспективата от тоталното изчезване на жълтите павета да ме потиска, успокоява ме мисълта, че те вероятно ще останат още дълго поне на едно място. Открих го случайно, когато посетих Агнес в Будапеща. Докато се разхождахме безцелно из града, попаднахме на една забутана уличка без изход. Първоначално помислих, че изживявам някакво необяснимо дежа вю, но в следващия момент забелязах, че улицата е покрита с леко занемарени и износени, но иначе абсолютно идентични на софийските жълти керамични павета.
* Според светската дама Султана Рачо Петрова, която пристига тук от Тулча през 1885 г., "улици нямаше, само огромни дупки и много прах, която се превръщаше в кал, когато валеше, и правеше всяко движение невъзможно". Само за няколко десетилетия София се превръща в столица с европейско излъчване благодарение на австро-унграрски, френски и учили в Европа български архитекти...OP+
Колкото и перспективата от тоталното изчезване на жълтите павета да ме потиска, успокоява ме мисълта, че те вероятно ще останат още дълго поне на едно място. Открих го случайно, когато посетих Агнес в Будапеща. Докато се разхождахме безцелно из града, попаднахме на една забутана уличка без изход. Първоначално помислих, че изживявам някакво необяснимо дежа вю, но в следващия момент забелязах, че улицата е покрита с леко занемарени и износени, но иначе абсолютно идентични на софийските жълти керамични павета.
* Според светската дама Султана Рачо Петрова, която пристига тук от Тулча през 1885 г., "улици нямаше, само огромни дупки и много прах, която се превръщаше в кал, когато валеше, и правеше всяко движение невъзможно". Само за няколко десетилетия София се превръща в столица с европейско излъчване благодарение на австро-унграрски, френски и учили в Европа български архитекти...OP+
