КОЙ ПОСТАВИ ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА?



Според легендата жълтите павета са подарък от страна на австроунгарските владетели по случай сватбата на цар Фердинанд 1 с Елеонора Ройс-Кьостриц, първа братовчедка на великата княгиня на Русия Мария Павловна.

А според фактологията - те наистина са внос от Австро-Унгария, но не по случай светското събитие, а по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров. Изработени са в Будапеща и са поставени в началото на 20 век.

Ако се разходим по тях, ще видим, че те застилат сърцевината на София. Виждаме ги пред катедралата "Св. Александър Невски", после в района на парламента, БАН и около бившия царски дворец, до Народния театър.

Колко ли са на брой? Може би някой някога ще успее да ги преброи. Но броят им не е важен, ние сме впечатлени от тяхната здравина.
Къде ли се крие тайната на тези малки глинени правоъгълничета, които крепят на плещите си тежестта на центъра на един град?

Те се произвеждат от варовика "мергел", известен в Унгария под името "марга". Той се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.

През 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28,400 кв. м, а през 1908 г. - 30,902, 46 кв. м или общо 59,302, 46 кв. м.


Казват, че с глина можеш да оформиш почти всеки предмет. Но има една специална глина, която оформя историята. 
Жълтите павета са като разпилени страници история. Всеки, който стъпи върху тях записва спомен за поколенията.

Известни личности и паметни събития са оставили своя отпечатък върху тях. Прелиствайки ги може да открием паради, погребения, концерти, състезания, митинги, протести, радост и тъга. Върху тях тупти и днес живият ритъм на града.
Източник: "5 минути София"...OP+