- Откъде си?
- От София.
- А, значи си „роден на жълтите павета”.
Подобен диалог в различни варианти може да се чуе във всяко кътче на България. Повече от 100 г. жълтите павета са част от символиката на София, а столичанин е синоним на човек, крачещ по тази оригинална за града настилка.
В началото на XX век на София липсват булевардите
В края на XIX и началото на XX век София е оформена в централните си части и е вече град с европейска визия. Наред с оригиналните строежи столицата е електрифицирана, през 1901 г. тръгва първият трамвай, значително се е увеличил броят на телефонните абонати. Но липсват хубавите булеварди, които да отличават бурно развиващата се столица на нова, модерна България.
Първите павета от сиенит и гранит, добива-ни в две общински кариери на Витоша, са положени през 1905 г. по днешния бул. „Княгиня Мария-Луиза” от предприемача Никола Иванов.
Те толкова много се харесали на столичани, че на кмета Мартин Тодоров хрумнала блестящата идея всички улици до центъра да бъдат такива, а той да е постлан с жълта керамика.
Първите павета от сиенит и гранит, добива-ни в две общински кариери на Витоша, са положени през 1905 г. по днешния бул. „Княгиня Мария-Луиза” от предприемача Никола Иванов.
Те толкова много се харесали на столичани, че на кмета Мартин Тодоров хрумнала блестящата идея всички улици до центъра да бъдат такива, а той да е постлан с жълта керамика.
Не след дълго общинският съвет одобрил идеята. Търгът бил спечелен от Българското индустриално керамическо дружество „Изида” от гара Новоселци (днес гара Елин Пелин).
Жълтите павета идват от Будапеща
Оттук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки
на общината се записват като керамични павета или настилка. Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария.
Жълтите павета идват от Будапеща
Оттук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки
на общината се записват като керамични павета или настилка. Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария.
Така дълго време се знаело само за вноса на настилката, но не и за родното й място. Това обстоятелство е формирало различни версии. Едва през 1960 г. в сп. „София” инж. Ст. Симеонов разкрива„тайната”. За тази информация допринася унгарският професор Вашарахой Болдижар.
Жълтите керамични павета се произвеждат от варо-вика мергел, известен в Унгария под името марга. Той се е добивал в мина край Будапеща. Минералът се стрива на прах, оформя се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.
Правени са опити да се използват суровини от други места, но без резултат. След продължително търсене в архивните материали е била открита преписка между „Изида” и унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава „Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница”.
Така най-после жълтите керамични павета имат не само родина, но и месторождение. Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата (0,08 м, 0,21 м, 0,10 м), състава на бетонния слой, неговата дебелина – 10 см, подреждането в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.
Така най-после жълтите керамични павета имат не само родина, но и месторождение. Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата (0,08 м, 0,21 м, 0,10 м), състава на бетонния слой, неговата дебелина – 10 см, подреждането в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.
За реализация на проекта и за изплащането на започналото мащабно строителство в столицата кметът Мартин Тодоров сключва с немски банки външен заем в размер на 35 млн. златни лв.
Приет е специален закон, който задължава държавата като гарант. Със заема се изплаща стар дълг от 10 млн. английски лири,
финансират се строежите на Минералната баня и Халите, на пет училища, корекция на реките, полагането на паваж по основните улици.
През следващите 1907 и 1908 г. са постлани бул. „Цар Освободител” заедно с площада пред Народното събрание, части от
ул„ 6 септември”,ул. „Раковски,” ул. „Бенковски”, пл. „Св. София”, ул. „Московска”, пл. „Александър I”, ул. „Търговска”, включва се и пл. „Бански”, бул. „Дондуков”, ул. „15 ноември”, ул. „Знеполска”, площадът пред Народния театър, ул. „Леге”, ул. „Княгиня Клементина”, ул. „Княз Александър I”, ул. „Алабин”, ул. „Гурко”, ул. „Левски”, ул. „Славянска”, ул. „Вълкович”.
Окончателното завършване на павирането е през 1909 г. Назначена е комисия с особено важна задача – приемане на извършената работа по направата на жълтата керамична настилка.
Комисията е прецизна и взискателна, открити са малки недостатъци и изпълнителят е задължен в определени кратки срокове да ги отстрани. Извършената огромна работа обаче удовлетворява и „може да се приеме окончателно”, както сочи отчетът в общината.
Но работата продължава. Следващите общински управления полагат рижи по поддържането и обновлението на изхабените керамични блокчета.
По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява значителни поражения, които постепенно са възстановени. В трудните години след войните се търсят възможности за подмяна на паветата, полагат се усилия за естетиката и красотата на града.
Днес остават все по-малко от знаковите павета. След промените през 1944 г. желанието за ново градоустройство, извършвано по нови мерки и мащаби от управляващите, много често е ставало за сметка на броя на жълтия символ. Количеството му все повече намалява.
Паветата са един неформален паметник на културата с много символика. Когато се каже „жълтите павета”, разбираме София, нейния стародавен център, усещането за управление и власт, естетика и лукс.
Жълтите павета обаче са застрашени като уникално творение в многолюдния град. Редица специалисти и общественици са на мнение, че те трябва да получат статут на паметник на културата.
През годините са публикувани неверни сведения, свързани с княгиня Елеонора-Каролина-Гаспарина-Луиза, принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц и втора съпруга на Фердинанд I, впоследствие царица Елеонора.
Твърди се, че князът й подарил жълтите
павета. Подобни и други слухове категорично се опровергават от архивните документи...OP+
Людмил Митакев
ПО ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА - КАФЕНЕ "ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ"
Живеех с мисълта, че всеки софиянец знае къде се е намирало писателското кафене „Цар Освободител“. Но ето че преди няколко дена чух две, седящи в „Дълбок зимник“, момичета да си говорят – „нали това е кафене „Цар Освободител“.
Не че тези момичета ще прочетат поста ми, но може пък други да се поровят малко в Гугъл – абе, някой чете ли книги? Защото мога да му препоръчам „Път през годините“ на Константин Константинов.
В последните години за кафенето бе писано много, стари снимки са качвани в „Стара София“ и „Изгубената България“. Затова ще започна с една моя.
Вижте будката за вестници, неасфалтираните пътеки, колчетата ограждащи тревата. Взирам се във фотоса и не мога да открия какво има зад витрините.
Помня по-добре 60-ти и началото на 70-те години. В залата с вход към ъгъла се помещаваше изложбен салон – официозен, но въпреки това понякога там имаше и добри изложби. Помня една – на полския плакат. Мисля, че всеки който беше чул, мина от там. А разпоредителките седяха нацупени и ни гледаха като вражески диверсанти.
До него с вход откъм булевард „Руски“ беше представителният магазин на „Балкантурист“, незнайно защо наименуван книжарница – кичозни кукли в носии, пирографирани тарелки, псевдотроянска керамика и тук-таме някой пътеводител.
И да не забравя – покривки, като по масите на новопоявилите се тогава „битови заведения”. Лекетата по тях не си личат, нито червилото по троянската керамика – мечтата на келнера! Така тези уж „традиционни сувенири” бяха призвани да скрият петната в социалистическата ни действителност – мечтата на лакея-апаратчик.
Няма да описвам историята на сградата, всеки може сам да си е открие. Но помня как един ден през 1975 година минах и от нея бяха останали само руини.
За щастие екип на БНТ успя да заснеме багерът, който захапва стените, руши основите и съсипва историята.
Направиха градинка – няма дръвче, няма храстче, само пейки.
Поетът Божидар Божилов кълнеше: „не искам друго наказание за тези, които измислиха това. Искам всеки ден в студ и пек, в сняг и дъжд да са задължени по един час да седят на пейките“.
След години попаднах случайно на кадрите с багера. Вече правехме „Форум“ и аз ровех в архива, вадех стари ленти и откривах безценни неща. Някои бяха снимани от мен и колегите ми, други виждах за първи път.
Предложих на Наско Свиленов, автор и водещ на предаването, да се върнем назад в годините – снимахме Любомир Левчев, Христо Радевски и други, които в онези години се бяха изказали в защита на писателското кафене.
После отидохме и при главния архитект на София, тогава Стоян /Стуци/ Янев (познавахме се бегло от купонджийските години) и му споделихме идеята, появила се в разговорите с интелектуалците – да се възстанови историческото място. И в един момент видях как очите алчно заблестяха, как някъде вътре се зароди мисъл. Мисъл, която хич нямаше да ми хареса. Тогава за пръв път се усъмних в честността на някои от хората на новото време, и по-лошото – разбрах, че на практика аз им помагам.
Появиха се и наследниците. Започнаха планове, родиха се грандомански идеи за културен център (моловете още не бяха на мода) и аз отново дочух рева на багерите и шумоленето на банкнотите.
Стопирахме. Може би сме се сетили за мисълта на Солженицин – „Когато не можеш да победиш едно зло, поне не участвай в него“. Вече не помня.
Сагата с кафене „Цар Освободител“ продължи, но без нас, а и аз спрях да следя развоя й. Чувах за продажбата на парцела на някаква израелска компания, която искала да строи небостъргач, за замéни от страна на Столична община, за да се спаси мястото, за следствия, съд, но не и за присъди. Нормално.
Някои хора спечелиха много пари. София загуби. Още преди 40 години. Чувам, че и на други места в стария център сега пак искат да рушат и строят. Споменават се имена, изплували през годините – зловещи имена. Алчността няма край.
Днес всяка вечер по жълтите павета вървят хора, искащи да върнат достойнството, честността, свободата на България. Тези, които тогава рушаха и техните лакеи, ги наричат лумпени. Дай Боже на всяка държава такива лумпени....OP+
От pavlinad
Само 700 души ще набиват крак на жълтите павета
Снимка: Петър ГАНЕВ
На 6 май близо 700 военни ще лъснат чепиците, ще облекат униформите и ще излязат на жълтите павета да набият крак пред гражданството.
„Веднъж в годината правим „модно ревю“ и показваме най-доброто от себе си. Искаме хората да ни видят и да не забравят, че имаме армия. Да знаят, че все още можем да защитим държавата, ако се наложи, каза за „Преса“ командир от бойните части.
И ако за другите гергьовденското шоу на войската е атракция и емоции, за бойците е маршировки, напрежение и отговорност. Трудът в предварителната подготовка за парада е еквивалентен на усилията по време на тактически учения.
Конните гвардейци са били атракция на военните паради преди повече от 70 години.
За гергьовденския парад усилено се готви и „бялата къща“ на „Дондуков“ 2. Там е изпратен план-сценарият, изготвен от гвардията и утвърден от министър Ангел Найденов.
В документа подробно е описано какво прави държавният глава - как приема строя, къде спира, с какви думи поздравява.
Директорът на протокола разяснява всичко това на президента. Отделно 10 минути преди началото на парада началникът на гвардията полковник Боян Ставрев пак ще припомни на Росен Плевнелиев неговите действия.
Ако парадът е с показ на бойна техника, какъвто бе последният през 2009 г., цената му скача двойно и стига до 1,5 млн. лв. Оскъпяването е и заради необходимостта да се купуват специални гумени тампони, с които се обуват веригите на танковете и бронираните машини, за да не изровят жълтите павета.
За последно мощните ни зенитни ракетни комплекси С-300 дефилираха на парада през 2009 г.
Ако парадът е с показ на бойна техника, какъвто бе последният през 2009 г., цената му скача двойно и стига до 1,5 млн. лв. Оскъпяването е и заради необходимостта да се купуват специални гумени тампони, с които се обуват веригите на танковете и бронираните машини, за да не изровят жълтите павета.
Те не се намират лесно. Тогава ги доставиха от Германия за около 300 000 лв.
За съжаление няма официална статистика кой е бил най-големият парад у нас. Някои считат, че е на 9 септември 1981 г. за 1300-годишнината от основаването на България. Тогава на площада пред мавзолея са дефилирали близо 2500 бойци....OP+
