Ремонтират “Царя”, търсят свежи идеи за жълтите павета
Факсимиле от публикацията в “24 часа”, с която вестникът започва акцията за връщане на красотата на “Царя”
Г-жа Фандъкова първо се обади на Екатерина Генова, за да благодари за "осветената" тема, а после нареди "Царя" да бъде вкаран спешно в списъка за текущи ремонти. Още вчера експерти са огледали какво има за вършене там. "24 часа" е готов да събере известни българи, които искат да върнат блясъка на булеварда с идеи.
Днес първите двама са авторите на най-готината песен заЦаря. "Булеварда с лиричния ритъм аз не сменям заШанз Елизе,/тук възкръсват след дългото скитане уморените ми нозе. Този факт е световно известен, че на "Руски" започва денят/ и цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят." Тексът, който си тананикат няколко поколения, е на Миряна Башева, а музиката - на Михаил Белчев. "Приветствам инициативата, но ще се включа активно в нея, само ако булевардът отново се нарече "Руски", каза поетесата.
Според нея кестените са неспасяеми в градския смог, освен ако не се отклони движението. Тя самата много се натъжила, когато "нашето дърво", точно пред дома й на булеварда, умряло и било отсечено, дори снимала за спомен пъна. "Г-жа Генова засяга въпроси, които обаче важат за целия град, не само за витрината", смята Башева. Що се отнася до зеещите контейнери, описани от авторката на личното мнение, Башева се е уверила, че капаците им трудно се "управляват", особено от по-възрастни хора, и затова редовно остават да зеят.
Композиторът Михаил Белчев е скептичен, че нещо може да се промени чрез каквито и да било инициативи. Макар да му се иска това "пак да стане нашия любим булевард, на който се събуждахме и на разсъмване всичко беше розово."
Бардът е сигурен, че никой няма да разкара грозните колчета и топки, нито паркираните неправилно коли. Поне да се наеме някой да почисти зеленясалите орли на моста, пожелава той. "Наскоро бях в Париж. Че с какво "Шанз Елизе" е по-хубав? И днес пак не бих го заменил за "Царя". Е, остана поне една песен, която съм сигурен, че ще ме надживее", казва бардът. (24часа)
БУЛЕВАРДЪТ НА ВЛАСТТА И КЕСТЕНИТЕ
Булевардът на жълтите павета и кестените. Така е известен "Цар Освободител". Макар и не много дълъг, това е един от емблематичните за столицата булеварди. Започва от площад "Княз Александър I" и продължава до Орлов мост и входа на Борисовата градина.Носи името си от 1889 г., когато тогавашният столичен общински съвет преименува "Истанбул джадеси" на "Цар Освободител".
През 70-те и 80-те години на миналия век се казва "Руски", а царското си име връща в началото на 90-те.
Оформянето на булеварда като представителна улица се налага, след като през 1881 г. на мястото на конака, в който е съдебният процес срещу Васил Левски, започва строежът на княжеския дворец. Само за година (1884-1885) е построено и Народното събрание.
Именно заради булеварда депутатите често са призовавани от електората да слязат от жълтите павета и да тръгнат по селата.
Срещу парламента е Паметникът на Цар Освободител, по-известен сред столичани като Коня.
Построен е и първият хотел "България". В началото на 20-и век на булеварда са издигнати няколко модерни сгради - на БАН и на Природонаучния музей и частни домове в бароково-ренесансов стил. Открояват се тези на Сърмаджиев (днес турска резиденция) и на Яблански (бившето китайско посолство), както и мисиите на Австрия и Италия.
Емблематичните павета са положени през 1908 г. Керамичната жълта настилка е изработена по поръчка в Будапеща като подарък от австро-унгарския император за сватбата на цар Фердинанд.
Тук са още прекрасната барокова сграда на Военния клуб (строен като мемориал на загиналите български войни по време на Сръбско-българската война), храмът "Св. Николай Чудотворец", по-известен като Руската църква, Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Бомбардировките по време на Втората световна война нанасят тежки поражения на повечето сгради. В следвоенния период те са реставрирани и красивата "физиономия" на булеварда е възстановена.
През 1954 г. в парка в близост до Орлов мост е построен Паметникът на Съветската армия. (24часа)
Първата вноска от 50 хил. лв. пък прави княз Фердинанд. Идеята за паметник на освободителите е предложена първо на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус в края на 1892 г. През 1990 г. е обявен международен конкурс, на който се записват над 90 склуптори от 13 държави.
Построен е и първият хотел "България". В началото на 20-и век на булеварда са издигнати няколко модерни сгради - на БАН и на Природонаучния музей и частни домове в бароково-ренесансов стил. Открояват се тези на Сърмаджиев (днес турска резиденция) и на Яблански (бившето китайско посолство), както и мисиите на Австрия и Италия.
Емблематичните павета са положени през 1908 г. Керамичната жълта настилка е изработена по поръчка в Будапеща като подарък от австро-унгарския император за сватбата на цар Фердинанд.
Тук са още прекрасната барокова сграда на Военния клуб (строен като мемориал на загиналите български войни по време на Сръбско-българската война), храмът "Св. Николай Чудотворец", по-известен като Руската църква, Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Бомбардировките по време на Втората световна война нанасят тежки поражения на повечето сгради. В следвоенния период те са реставрирани и красивата "физиономия" на булеварда е възстановена.
През 1954 г. в парка в близост до Орлов мост е построен Паметникът на Съветската армия. (24часа)
300 000 ЛЕВА ДАВАТ ДЕПУТАТИТЕ
ЗА КОНЯ
300 хиляди лева дават депутатите от 10-тото народно събрание за построяването на паметника на Цар Освободител.
Първата вноска от 50 хил. лв. пък прави княз Фердинанд. Идеята за паметник на освободителите е предложена първо на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус в края на 1892 г. През 1990 г. е обявен международен конкурс, на който се записват над 90 склуптори от 13 държави.
Печели флорентинецът Арналдо Дзоки. Изграждането на паметника, известен днес повече като Коня, е от 1901 до 1903 г., а на откриването му на 30 август 1907 г. присъстват участници от войната, Фердинанд и синовете му Борис и Кирил, синът на Александър II - княз Владимир Александрович и др.
Цар Освободител е прозвището на Александър II Николаевич. Император на Русия от 1855 до 1881 г., цар на Полша и велик княз на Финландия от династията Романов-Холщайн-Готорп.
За да засили руското влияние на Балканите, той започва война с Османската империя (1877 - 1878 г.), известна у нас като Руско-турска освободителна война.
Цар Освободител е прозвището на Александър II Николаевич. Император на Русия от 1855 до 1881 г., цар на Полша и велик княз на Финландия от династията Романов-Холщайн-Готорп.
За да засили руското влияние на Балканите, той започва война с Османската империя (1877 - 1878 г.), известна у нас като Руско-турска освободителна война.
Със Санстефанския договор България става автономна държава. Известен е с либералните реформи в Русия, най-значима от които е отмяната на крепостничеството през 1861 г. След 1866 г. се извършват 8 опита за атентат срещу Александър II. Убит е на 13 март 1881 г. (24часа)...OP+
