ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА В СОФИЯ СА СИМВОЛ НА ВЛАСТТА
Първото каменно блокче се полага през 1907 г. по време на кметуването на Мартин ТодоровЖълтите павета са символ на столицата. Минавайки през парламента, Министерския съвет, та дори и през президентството няма как да не обърнем внимание към тях. Особено зимно време, когато се превръщат в ледена пързалка. Но въпреки това никой не може да отрече тяхната стабилност в сравнение с асфалта например. Жълтите павета са символ на властта. Защото са поставени все около най-важните сгради в столицата. Днес не можем да си представи София без тях.
Кога са поставени жълтите повета? Това става през далечната 1907 година. За целта са пристигнали чак от Будапеща, където всъщност са отлети. Точно преди 104 години.
По това време в центъра на София, младата все още столица на България, изникват една след друга нови и нови сгради. В края на XIX и началото на XX век София постепенно променя облика си. Превръща се в европейска столица. Тя обаче е на крачка зад останалите – по улиците й все още можеш да видиш кал и локви. И така до сватбата на царя. Тогава на престола е Фердинанд.
Именно с неговото име е свързана и една от версиите за произхода на паважа. Били са подарък от австро-унгарските владетели за сватбата му през 1908 година.
Документите обаче не потвърждават това. Единственото вярно е, че идват от Австро-Унгария.
Но защо точно от Австро-Унагрия пристигат паветата? По това време двете страни задълбочават отношенията си. Именно оттам пристигат най-много специалисти. Австриец е и първият главен архитект на София – Адолф Колар. Австриецът Адолф Шуман пък е назначен за главен инспектор на зоопарка. Редица чужденци заемат ключови постове в столицата. Така например Геогр Прощек работи в Техническата служба на Общинското управление. Половината сгради в столицата са по проект на някой чужд архитект, и то все в стил „сецесион”, характерен с флорални и декоративни елементи.
Но да се върнем на жълтите павета. Когато те се поставят, кмет на столицата е Мартин Тодоров, който е от рода на българския учен Александър Балан. Кмет преди него е Петко Николов, който обаче изненадващо подава оставка. Така изведнъж поста на градоначалник се овакантява. Така на 8 юли 1908 година на поста застава Тодоров. Само месец по-късно са редовните избори за местна власт. И тогава обаче той печели народния вот. Той е един от кметовете, който разгръща голяма строителна програма. Именно при него се ускорява строежът на боянския водопровод, извършват се корекции на няколкото софийски реки. Така през декември 1907 г. софиянци пият и чиста вода. Сред постиженията е и откриването на Народния театър, увеличаването на трамвайните линии и др. Тогава се проектират и сградите на Централните хали и на Централната баня. Усилен труд кипи в столицата.
За първи път обаче обсъждане за това дали да се сложат павета на столичните улици се провежда в началото на 1906 година. Въпросът се разисква на заседание на Столичния общински съвет, проведено на 26 февруари.
Тогава Тодоров докладва пред колегите си общинари, че могат да избират между три настилки – каменна, керамична или асфалтова. Така през март се стига до назначаването на две комисии от специалисти, които да проучат въпроса. Те трябва да кажат дали керамичната настилка, т.е. паветата или каменната, е по-добра. И решават – препоръчват жълтите павета. Те обаче са скъпи. Това е причината от общината да заложат каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша.
За да бъде положена новата настилка, Тодоров дори тегли външен заем от 35 млн. лева от германски банки. Кредитът е сключен през 1906-а за срок от 50 години. Поради тази причина и параметрите на бюджета на общината се променят.
Но кой все пак ще сложи настилката. Решава се да се организира търг, на който да се избере конкретен предприемач. Условията на т. нар. обществена поръчка са направени доста подробно, като основният предмет на дейност е „направата на улиците и площадите в центъра на стара София с керамична настилка (паваж)”.
Търгът се провежда в края на 1906 година и се печели от българското индустриално керамическо дружество „Изида”, чиито фабрики се намират на гара Новоселци. Компанията е създадена много по-рано, но едва през 1898 година се регистрира в съда. Според условията "Изида" се задължава да бъде не само изпълнител, но и вносител и да представлява фирмата производител на паважа. Причината е, че у нас няма фирма, която да ги произведе, затова се прибягва до чужбина. „Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница” в Будапеща е точното име на производителя. За това свидетелства разменната документация между двете фирми. Транспортът на жълтите павета е за сметка на „Изида”.
Така за две години – от 1907-а до 1908-а, в София са сложени 59, 302, 46 кв. м жълти павета. Сред улиците, които се окичват с новата придобивка, е бул. "Цар Освободител" заедно с площад "Народно събрание", част от "Раковски", "Московска", площад "Александър 1", част от "Дондуков", ул. "Леге" и много други.
Каква е технологията на произвеждане на жълтите павета? Те се правят от варовика “мергел”, който се стрива на прах, след което се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.
Всъщност жълтите павета не са първият паваж, сложен в столицата. Това става през 1905 г. на ул. “Мария Луиза” с финансовата помощ на предприемача Никола Иванов. След това общината решава освен жълтите павета да сложи и каменни павета за останалите улици. Общината дори купува две каменни кариери, където паветата се правят от сиенит и гранит. А иначе калдъръм в столицата има на ограничени места и преди това, който е сложен по нареждане на княз Дондуков по време на Временното руско управление.
Окончателното павиране на София е завършено през 1909 г...OP+
